В далечната 1982 Младен Димитров е арестуван от органите на Държавна сигурност за притежание на книги с антисоциалистическо съдържание. Избягва съда, но е принуден да напусне професията си – учител по литература - и шест години е товаро-разтоварен работник /хамалин/ в ДАП 2-Плевен. С новите си колеги вършат най-тежките и най-мръсните работи в региона. По съвместителство поема и службата на градски дисидент и това става публична и конфузна градска тайна. Благодарен е на съдбата, която му е помогнала да съхрани достойнство и да не загуби чувството, че е частица от огромния, жесток и прекрасен свят.
След 1989г. е един от учредителите на СДС-Плевен и пръв негов говорител. Става учредител и на БСДП- Плевен, три мандата неин председател, та и до сега.
Вярва, че ако и най-дребните неща са взаимосвързани в неделимо единство и участват в хармонията на живота, то и личните му премеждия с нещичко са спомогнали, изстрадали са рухването на поне едно камъче от тоталитарната крепост.
Остава верен на литературата и както се казва, никога не изневерява на пишещата машинка и на белия лист – тая мълчалива карта за тайни съкровища и опасни пътешествия през необятните територии на словото.