МИНИАТЮРИ

•    За да правят от  миналото история, учените добросъвестно проверяват факти, търсят   обяснения, откриват закономерности. Почистват ги от пепелта на времето и ги наместват  по местата им, при  научните  истини. Тоталсоциализмът измисли „история по целесъобразност”. Тя натъкмяваше  неверни „факти“, които да потвърждават фалшиви „тези”. От това  изтъняха нашите връзки със световния опит и пътищата ни за нормално развитие станаха труднопроходими.


•    Било белег на благородство, нещата да се наричат с истинските им имена и срещу всяка лъжа да се изправя   една  истина. Колко истини трябва да  съберем, за да  обезсилим  грамадите  лъжи, останали от социализма?!.


•    Непрекъснато се разминаваме с истинските неща. При социализма моделът беше сбъркан. За демокрацията много от нас не стават.

•    
•    Тоталитарно статукво – вождът  провежда всякакви политически линии, всички завои,  реформи и пр.  и  остава на власт. Демократичен принцип – всяка политическа  промяна  става с нови лица. Така   хората  постоянно участват  като   активни  членове на гражданското общество.


•    По-висша задача от грижата да надделеем на тия или на ония е, как успешно да си взаимодействаме със същите тия или ония.


•    Раята  бистри  политиката  „на едро” -  в Англия така,   „германците” – друго, Америка  трето... Без някакъв  ангажимент и  както се казва, „без пари“.  Раята   за нищо не  поема  отговорност   и  за всичко говори като рая.


•    Идеалът на еснафа-верноподаник: В тоталитарно общество, държавен чиновник, с партийна книжка в джоба.


•    Нещата, за които говорим, още не са наши. Наши са нещата, които сме свършили.

•    
•    Ако някой не може да разбере премълчаното, как ще разбере казаното?


•    Истината  не можеш да я вържеш като куче пред магазина, докато пазаруваш. Истината е трудна любов, горда, ревнива и опасна като бръснач.


•      Демокрацията  расте,  когато все повече от решенията на обществените проблеми почнат да зависят не толкова от партийни програми, от дебати в Парламента и от министерски решения,  колкото от невидимите процеси в главите на хората.


•    Право да опрощава има само потърпевшият.


•    Да се огражданяваме не с печати за жителство в паспортите си, а като усвояваме  добродетелите на гражданското общество.


•     Увеличават ли се строгите  законии  и забрани,  расте   и  броят на тяхните нарушители. Както усещат  звукове и светлина,  така хората притежават  рецептори и мерки за истина и справедливост. Тяхната чувствителност зависи от  традициите, от морала, от общата воля,  които  често  излизат  по-силни от много  закони и забрани.
•    
•    
•    Няма по-жестоко от старостта. Окапали коси и зъби, отвратителен куп болести,  физическа немощ  и гаснещ разум,  всеобщо пренебрежение…Така го виждат старите. Умрелите биха казали: Отживяха си тия старци!.. С мъдрост и  самоирония  старостта  компенсира   липсата на  жизнени сили.

•    
•    Може да загуби, който има.


•    Човек колкото повече  неща не свърши навреме и колкото от възможностите  си изостави нереализирани, толкова повече е укоряван и съден. Така е с децата в училище, със зрелите хора в живота, а и с партиите и държавите в политиката. Блажен е, който свърши  точно и навреме своята работа.


•    През 1876 г. въстаналите перущенци, обсадени в своята черква – светиня,  като приеха мъченическата смърт, за себе си и за децата си, отрекоха робството и станаха трагичен символ на народната воля за свобода.
На Шипка опълченските дружини твърдо отблъскваха атаките на Сюлеймановите табори, дочакаха подкрепления  и спечелиха сражението – възел на цялата кампания за освобождението на България. Между двете събития е минало малко повече от година, но тя   е равна  на десетилетия нормално развитие.

•    Не можахме да използваме свободата, за да бъде ”всекиму – своето” /Левски/.И възмездието не закъсня: Слушаме бивши политически доносници и посредствени номенклатурчици, които вместо показания пред съда, ни  дават съвети и  ни поучават  на демокрация, на европеизъм и на достойнство.  Същевременно обаче трябваше да се прекъсне ужасната  традиция, едните да мъстят на другите, после обратно и така, безкрай. Може би,  лъганите,  грабени и изтерзани хора, които обвиняваме във всички робски грехове,   направиха първата крачка към превръщането на противоречията и омразата  в източници на енергия за диалог и демократично развитие на България. А ненаказаните грешници понякога се мъчат повече от наказаните.


•    Човек гради достойнството си цял живот и то личи  като  бенка по рождение. Може да се сложи и изкуствена,  но не е същото.

                                                                           *

•    Първата дарба на писателя, художника, музиканта и т.н. е способността да открива истини и меракът да ги споделя. Писането на текстове, полагането на бои, реденето на тонове  се учи цял живот. Талантът  събира като пръсти в юмрук всички  качества, необходими за изкуство.


•    Дълг е на всички българи,  с дружни усилия да  реализираме   историческия шанс,  на България,  появил се  с рухването на социализма. Другото са ереси и партизанщина.


•    Постепенно изчерпваме огромните  запаси на родната планета Земя. Приближава времето, когато ще разчитаме единствено на  милиардите  мозъчни клетки в главите на всекиго от нас,  предвидливо приготвени от Създателя.


•           Ние хората  помним  милиони   случки, картини, образи,  и т.н.,  които  си  разказваме.    От тоя суров материал само талантът може да сътвори изкуство.



•    Ако  обречената на затвор   Истина и  нейният смел защитник  - благородният Талант  издържат на изпитанията и любовта им преодолее всички препятствия,  съдбата ги възнаграждава с прекрасна рожба  -  ражда се  изкуство.


•    При социализма алегорията беше любимо оръжие на сатириците – недолюбваните от властта ловци на грешки и неудачи в иначе най-прогресивното ни битие. Оръфаните им патрондаши бяха заредени с  иронични сравнения, дългобойни  метафори, тънки намеци и паралели, асоциации и всякакъв по-дребен калибър на иносказанието . В комплект с тях вървеше и „чадър“ – някой големец  – да ги пази от  „рикошети”.
   Сега нещата може да се казват едно към едно, че и повече. Стига редакторът да ти               понесе на ума и да не разчиташ на доходи от писателство.

•    На  българското гражданско общество му предстои трудна задача -  да намери точната мярка в отношенията между огромното болшинство „обикновени“ хора – златният  фонд на всяка нация – и онеправданото малцинство на талантливите. Вместо неразбиране, противоречия и похабяване на най-скъпото национално богатство – таланта – всеки да намери  достойно място в общите дела.


•    *Вместо дружно да застанем срещу истинските  врагове: бедност и изостаналост, престъпност, наркомания и болести, все гледаме да кривнем  по  яловите   пътеки на политиканството -- „борба“ за мир, антиглобализъм, евроскептицизъм и други съвременни ереси и апокрифи. Зад тия „движения“ и „борби“ амбициозната посредственост лесно минава за героична, а  платените лъжци   си вадят хляба.


•    *Някога  учебните заведения начесто сменяха профили и фирми, за да привличат  учащи се с  обещания за гарантирано благоденствие.  Така се появи проблемът „вкарване на „нашето момче“ в  „милионерската” специалност.  Не се гледаха знания, можене, документи. Влизането зависеше от връзки и почерпки, от „козовете“ на бате този и вуйчо онзи и това беше още едно доказателство за криза и скапване. Сега някои нашенци гледат по същия начин на влизането ни в ЕО.
•    .
•      Все пак  надежда  -  по-трудно се лъже народ,  познае ли свобода и демокрация, дори в нашия несъвършен вид.


•    *Скъпото време, определено  ни  за равносметка,  за реформи и промени, за духовен и материален подем, пилеем в безкрайни препирни, кои от политиците ни, повече са откраднали от държавното.

 
•    Прочутите политици и държавници са се появявали в трудни времена и скъпо са  плащали умението си  да разбират посланията  на историята,  да ловят като опитни кормчиии нейната енергия  в платната си, да се съобразяват  със строгия ú ритъм, непрекъснато да се учат  от нея и смело да  водят  делото си напред.
. Фанатичната вярност към истината им е помагала да преодоляват трудностите и да ги превръщат в славни победи. Историята помни техните дела,    ефектните  им   фрази – вдъхновени  импровизации и мъдри  метафори  -  с които  са решавали трудни  обществени ситуации и конфликти. Тия хора винаги са били над обикновените ни представи за лукавостта на  политическото надлъгване, останали са като образци за остроумие и харизма и  доказателства за артистичността  на  редкия  политически  талант.


•    *Християнският човек е драматична арена на вечния двубой между добро и зло. Опрян  на любовта и вярата си,  противостои на насилието и демагогията – двете лица на злото – и  се стреми към истината и към Бога.
     Тоталитарният човек е изтръгнат от традициите на  своята    естествена духовна среда. Принуден е да съществува единствено като материална  частица, само сега и тук и  зависи от идеологическите догми и от волята на партийните водачи.
Така класово-партийният подход откри широк път за лесна кариера на хиляди некадърници, които бяха задръстили живота с посредствени амбиции и евтина демагогия.

•    В страните с по-дълго демократично развитие хората помнят как са изстрадвали и извоювали всяка крачка по пътя на демокрацията и какво е донесла тя – повече  права и блага, повече самочувствие и достойнство… Придобивките са очевидни и хората ценят и пазят демокрацията.
При нас тя дойде както социализма – отвън.  Едни предумишлено се облагодетелстваха, други я използват за политиканстване. Най-много са разочарованите. Трагичната ни съдба е, че  не познаваме възможностите на демокрацията и не различаваме истинското от фалшивото.



•    Социалистическо мислене: Противоречията и конфликтите приближават революцията, която с един замах и завинаги ще реши натрупаните проблеми.
     Демократично мислене: Противоречията и конфликтите могат         и трябва да се превръщат  в източници на постоянна енергия за диалог, развитие и усъвършенстване на гражданското общество.


•    
•            Ако  сме тръгнали  към Европа  не  като джамбази на пазар, за ефтин  алъш-вериш,    а  в стратегически вярна посока,  приета от всички,    как да  тълкуваме  евроскептицизма  и други „ереси” на някои нашенци  и  усилията им    да забавят  и осуетяват   интеграционните процеси,   ако не като предателство към националните интереси?!


•    *Някои наши политици  се държат не като изпълнители на народната воля, заклели се да свършат определена работа, за определен мандат, а  сякаш са   помазани принцове, поканени да участват в турнир по дебелоочие и от време на време да  казват  по някоя приказка на народеца. Ако такова държание е обяснимо за Цар Симеон Втори, за хората около него е отвратително.


•    Какво е чудо станало!                  
Пустите шестаци станали мултаци,
а депесари  – донски казаци!


•    Колкото и да отвращават   безкрайните ни препирни,    като не се  затваряме   в  Белене както някога  – демокрацията е жива. Амин!


•    
•    Гражданското общество не раздава  тайни  облаги. Членовете му нямат привилегии, но то е най-благоприятната среда за благоденствие на обществото и на всеки отделен човек. Демокрацията е по-висока и по-богата степен на цивилизация.


•    Някои картини излъчват магически  енергии. Сякаш рамката едва одържа първичния хаос  на багрите, останали още от времето преди човека и извън него,  които  лудуват като деца до  прага  на  света  на възрастните, с неговата скучна геометрия. И все пак тоя стоманен ръб  ги  прави съпричастни на вечния човешки стремеж към хармония и съвършенство.
•    
•            Моралът  търси   смисъла на човешкия живот – сочи   пътища към трудното човешко щастие и как човекът може да го изстрада и да го постигне.
•            За комунизма  е важно да използва енергията на обществените различия и конфликти за „революционни цели“ – да постигне  цялата власт, сега и тук, на всяка цена. За неограничената  власт  всичко е  по-лесно,  но е  фалшиво и  нетрайно.


•    *Един артист . станал председател на някаква комисия, защото го избрали в още по-някакво си ръководство. Клакьорите го наобиколили и той им се оставил. Изровил някакъв блудкав сериал, в който играел главната роля. Организирал народно гледане на един празен площад. Гледал, цъкал и се хвалел. Накрая се и наградил. Получил се удивителен моноспектакъл – сам играе, сам се хвали, сам се и награждава. Точно както казват руснаците: Я председател, ти дурак, ти председател – я дурак.
•    Не казахме „гък“ на Ламбовите самооболщения с „На всеки километър“ и дойдоха наградите „Черноризец Храбър“, серията „Стара планина“ и др. Тия хора нямат срама! Биха  си раздали  и медали с  ликовете на Никола Петков и Георги Марков...


•    *Много от медиите, в това число и националните, са готови от сутрин до вечер да повтарят, че примерно в Лондон излезли 20 000 антиглобалисти, евроскептици, или други привърженици на съвременни ереси,  а дума не обелват, че в същия ден, 15-20 милиона здрави и прави жители на същия този Лондон, са отишли  на работа, като всеки Божи ден и че това също е позиция. Така нашите медии създават у слушатели и зрители фалшивото впечатление, че светът ври и кипи срещу собственото си обединение като  демократична цивилизация  А нали медиите са органи за истина, за равнопоставеност и за точна мярка между добро и зло?!


•    Младите не са   виждали реалния социализъм, старите били  го забравили, а сега ни предстои глобално, европейско  обединение. „Да забравим миналото, да гледаме позитивно напред  и  т.н... „
Които бързо забравят, лесно грешат, а които не знаят – питат. Нали затова е паметта – да съхранява фактите и истините от миналото и да ги превръща в поуки и морал. Иначе ще за приличаме  на   госпожици,  които не си  слагат очила, защото ги загрозяват!?.

/ Агентите на КГБ от най-прогресивни борци за социалистическо щастие на човечеството, се превърнаха в криминални босове. България остана едно от малкото места, където човешкото омерзение от контакта с такива „герои“ е омекотено от стари сантименти – двойни освободители, източноправославно единство, обща борба за мир и т.н. Тая мекота за тях е като бира след запой.


•     Естествено е, всеки от бившите членове на БКП да търси ново  място под слънцето, за да прилага   знания и сили.  С подобна съдба  са и  хората, репресирани от комунизма.      Пропиляната    енергия  на няколкото изгубени поколения от едните и   от другите   сега недостига   на  България!..


•    Дано  опитът  на  западните хора в близкия и по-далечен Изток, им помогне да проумеят   и  някои  нашенски  проблеми.


•    Трудно е за нас – посттоталитарните хора – да погледнем в очите горчивата истина за изгубените соц. десетилетия. Фалшиви пророци и алчни политици  пропиляват  краткия исторически антракт, скъпоценната глътка въздух, толкова необходима, в неспирната надпревара с другите хора и народи.


•    Нормално е всякакви тайни документи – досиета, решения, протоколи и т.н., когато им изтече законният срок за секретност, да се прехвърлят в обществени архиви и хранилища и всеки, който иска, да може да ги види. В демократичния мир това е гаранция срещу всякакви злоупотреби и фалшификации. У нас е обратното. Непрекъснато някой  „цитира”  строго  секретни документи и ги тълкува, както му изнася. Хем е държавна тайна, хем е в устата на всички. Появи се  съответен жаргон,  та и цяла книжнина, пълни  с недомлъвки и иносказания, ехо  от   тоталитарните   манипулации.


•    Патриотизмът не се изразява  с гордостта, че сме българи. Същите  чувства вълнуват всички народи. Мярата за родолюбие вече е волята за достоен живот.


•    Реформите към демокрация не са еднократни сеанси и подвизи на  факири и  юнаци ,  а постоянни усилия на цялото общество във вярната посока.


•    Естествено е,  умните  да умуват, работните   да  работят, хитрите  да хитруват и т.н. и  всеки да се бори за своето парче от баницата.  Да                                                                            управляват мъдрите. Само те могат да прозрат,  накъде сочи Божият  пръст.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              
•    .
•    
•    Тия, които най-гръмко  отричат  двуполюсния модел, най-здраво се държат за своя полюс.



•     Голяма наша гордост е  делото  на  братята Кирил и Методий, въздигнати от човечеството за  благодетели и светци. Слушаме словото на светите братя в храмовете си, но не го разбираме!..


•      По нас  на молитвата  не  се гледа като на доброволен и съкровен акт на преклонение и единение с Бога.   Разбира се  я  по-скоро като  някаква  ангария и пазарлък. „Ако ще  се молим,    какво ще ни даде?!. Поне  да ни покаже  някое чудо,  /може и по дребно/, някое доказателство,  че наистина съществува.  Инак, за какво да се хабим?!.”