ОТРАБОТЕНА  ВОДА

Вече никой не живее, нито пък пише по някогашните комунистически щампи. Това не е толкова неизбежната смяна на моди и естетически школи, колкото естествена защитна реакция срещу някогашната демагогия, от която животът сериозно беше залинял. Все повече хора разбират, че истините, свободата, благоденствието зависят не от нечии теории и концепции, а от разума, морала, волята на дружните ни усилия и че дружността няма нищо общо с обезличаващия комунистически колективизъм.
В литературата навлязоха млади хора, наложиха се нови имена и тяхната цел не е, да бъдат “приети в съюза”, а смело да търсят верните посоки по трудните пътища към творческите тайни, стойности и постижения.
Някогашните “инженери на човешките души” различно посрещнаха промените след 1989г. Достойните с достойнство. Малцина имаха мъжеството да заплатят цялата цена на заблудите си. Пълно е с редакции, издателства и медии, никой не забранява или пречи, а ги няма някогашните възторжени оди, тройните клетви за вярност, няма я бронираната вяра в комунистическото бъдеще. Слава Богу, няма го и него.
Едни запазиха службите на защитници и адвокати, които горко обжалват присъдата, която историята произнесе над комунизма. Мъчат се да докажат,   колко хубаво е било “доброто старо време”, когато са били млади и на власт, как са ги награждавали /е, не толкова за написаното, колкото за послушанието/, колко евтини са били сиренето и водката, какви банкети  им правили и как тия ценности свършили с пленума на БКП на 10.Х.1989г. Разбира се, и колко виновна е демокрацията… Ако могат да подведат някого, да го пратят в грешна посока – правят го – но го няма някогашният хъс, а и по-малко хора се спират при тях.
Други пък образно разказват, колко тогава са били несъгласни, как ги подозирали  и дори репресирали – веднъж им дали не голямото, а по-малкото парче от една баница. И се правят на надпартийни и ни лук яли, ни лук мирисали независими специалисти.
А времето измива гримове и маски, отнася страха от стари грехове и зависимостта от отдавна похарчени аванси…
Жалко за таланта, доколкото го е имало. От него останалото е като отработена вода, преминала през турбините на времето и оставила там и невинността и първичната си творческа енергия. Само на повърхността й пробягват едва доловими сенки на разочарование, невъзвратимост и гузна печал.
В реката на живота може да се влезе веднъж. Една смяна на ценности трудно се побира в краткото човешко битие, а нашите поколения преживяха повече.
Единственият еталон, сигурната мяра за нещата от живота остава изкуството. Толкова по-голяма е вината на тия, които лекомислено се опитаха да го манипулират и фалшифицират.
Потисканите истини  и свободи от време на време се разбунтуват и за кратко разчистват задръстванията по пътя, та  животът да мине и да продължи напред.