УВОДНИ ДУМИ
Тия текстове са публикувани в продължение на няколко години, като частици от усилията на българските демократични  сили  за  реформи.
Вярвам, че истината прави човека свободен. Пред милиони очи тя извърши чудо – накара тоталитаризма да отстъпи без нито един изострел от страшните си оръжия.
Истините и чудесата са в нас, хората. Когато едва оцелели от толкова насилия и измами, изпълзяхме от мъртвите каземати  на студената война, бяхме вече неспособни да различаваме добро от зло и с безразличие видяхме как възкръсналите надежди отново стават евтина стока за посредствени демагози.  После ние,  за които  човекът трябваше „да звучи гордо”, се повърнахме в отъпканите исторически коловози, като поредното „изгубено поколение“…
Но животът върви напред. Истинска алтернатива на невежеството, насилието и лъжите е демокрацията. Тя черпи сили от различията между хората, опира се на търпимостта, брани интересите на всички. Тя е точната мярка в човешките отношения, нататък е верният път! Така старото писалище в къщи ми стана работно място и окоп. Достойно е с изгубените поколения, не с парвенютата!
Зная, че ние, хората, не понасяме горчивите  истини. Зная, че писаното слово не може като с магическа пръчка да поправи света. Но каквото може, прави и оставя дири  в паметта ни. Това ме държи за писалището. В мъгливо време, ако някому се случи да бие камбана – предупреждение и ориентир за пътници,  не бива да спира да удря, защото имало и глухи. Освен това  нямам амбицията да кажа цялата истина, единствената, последната. Искам да кажа моята истина.
Телевизия,  Интернет, компютрите  превръщали огромния и шарен свят в едно голямо село. Колкото по-жестоки стават сраженията   между цивилизованото човечество и варварския тероризъм, толкова повече хора ги гледат на живо. По прекрасното лице на майката земя – всекърмилницата  се появиха първите бръчки, а ние растем все по-ненаситни. Гладно се взираме в безмълвния Космос, пресмятаме местата на колчетата и се готвим да заселваме пустошта. Учените се надявали, че апокалиптичният  шок от предвидимия край на нашия земен свят може би ще помогне да намерим пътя към милиардите мозъчни клетки -  съхраняваният запас от мъдрост в главите на всекиго от нас. Крачи светът, никого не чака. А някой още вика: Спрете го! Искам да сляза!…
Чувал съм за висши и нисши жанрове, но съм виждал само свестни и калпави текстове. Стараех се да правя моите, колкото мога по-верни на истината. Естествено, те се запъваха из вестникарските срокове и колонки и тогава проверявах снопчето евтини пълнителчета и залягах зад писалището. Бях свикнал на тежка работа, а това не е подвело никого. Хонорари не получавах, илюзиите ми бяха намалели, без да ме направят точно циник и не бях изгубил усещането, че съм частица от света. Бях относително здрав и не ми минаваше лесно. Идеологията  беше в ъгъла. Какво още чаках?  Знамение?!
Ако се захванеш сериозно, писането като никоя друга работа налага непрекъснато да постигаш същността на нещата, а това без усилие и труд не става. Писането е безкомпромисна борба със самия себе си и изисква да си в най-добра форма. Един път за едната си страна и веднага след това за другата. Ако бях се оплаквал, че общественият климат е суров, че медиите са продажни, че липсва „чуваемост“, разбиране, признание и кършех отчаяно ръце, сигурно щях да съм прав, но тая книга нямаше да я има. А човек трябва да се бори за своята истина. Ако можех да почна отначало, мисля, че бих повторил почти всичко.
Текстовете са огледало на времето и на пристрастията ми. Надявам се, датите под тях да  удостоверяват пред строгия читател,  че не са били фигуранти в безкрайните ялови надпирания, а бойци в  остри и решителни схватки и сражения, за мисленето на хората. От него  зависи най-много. По-лесно  ще ги извинят и за овехтелите фронтовашки униформи. Един приятел ги нарече  опити да се съхранят мигове от бързолетното време. Дано личи, че не съм ги писал за големци,  а  за  „орачи и копачи“ на демокрацията. За младите,  които ще заемат местата ни и ще я отстояват за себе си и за своето време. Ако някой си хареса нещо  от тях –  за него е. Вярвам, че няма да го подведат .
Младен Димитров