ГВОЗДЕИ  НА  ДЕМОКРАЦИЯТА
За толкова висока мисия – да предвожда хора по стръмните пътеки на демокрацията – не е достатъчно кандидатът да е предложен и избран на някое събрание. Божи пръст го посочва такъв. Тежките отговорности изискват твърди убеждения и вяра, силна воля и работоспособност. В ръцете на чиновник общото дело е обречено.
Призваните политици са рядък вид и приличат на художници, захванали се да нарисуват на една голяма картина цялата съвременност, нас, хората, с всичките ни кусури, та и с възможните подобрения. Всеки сантиметър от платното трябва да се обмисля и изпипва – огромна работа, за която са нужни много майстори. Без вярно око за възможностите на всеки участник, без  организация и дисциплина не става. Всеки майстор е с почерк и стил, с характер и инструменти, но всички приемат като закон – да се придържат към избрания сюжет, да спазват ритъма, колорита и другите главни особености на общата творба.
Картината се вижда отвсякъде и колкото по напредва, публиката става по-гъста и по-любопитна. Из нея скандират клакьори, промъкват се клиентилисти, активисти се надвикват, шепнат на ухо щатни, хонорувани и доброволни сътрудници, агенти и резиденти, та. динамиката расте неимоверно. Затова политиците отделят хора, на които им иде отръки да общуват с публиката. На една страна тълкуват сюжета, на друга отговарят – защо толкова сивее икономическото петно. Всекиму лично обясняват, къде ще е той нарисуван, каква я вършат министри, депутати, магистрати, непрекъснато отговарят на провокации, коментират общата цена, отделно за боите, на рамките и пр. и пр...
Трудно се утолява човешкото любопитство, но демократична картина без прозрачност не става. Реповете всяка сутрин вдигат пáра от топли вестници и все не могат да наситят информационния глад на обществото. Ден и нощ шуми то с дебелите вестници като копринена буба в черничева шума и все гладно. Калории не му достигат…
Политиците пият кафета, спорят, карат се, решават докъде са стигнали, какво ще правят днес, утре, по-нататък… И колкото и да мислят и предвиждат, все нещо излиза, че са забравили или не са изпипали както трябва. Случват се и ялови препирни. Те пък така се нажежават, че става нужда от азбестови облекла. И естествено, за много хора рисуването е по-интересно от самата картина. Но докато не се съдят на смърт, като Никола Петков и другите и не се пращат по Белене и Ловеч, има надежда…
За майстор се признава тоя политик, който полага боите със замах, притуря, отмахва, нюансира, акцентира, но без да цапа нарисуваното от колегите си. За всички има място, време и мегдан. А без синхрон и добронамереност, без умения за работа в екип, става като с ония, дето сутрин правят, вечер развалят и градежът не помръдва. Някои си внушават, че само те знаят откъде извира бензинът и налитат на интриги и конфликти, (И без такива не може!) а докато се карат и надхитрят трети пък, току виж, изобретили енергия от различия и конфликти и с нея, както се казва, подкарали влака на прогреса. Светът на едно място не стои.
По Татово време началниците много обичаха компании от хора на изкуството. Сами не тръгваха ни на лов, ни на конгрес. Дето се казва, на маса не сядаха, залък в уста не слагаха без писатели, художници, артисти, подходящо докарани, инструктирани, аранжирани като Атинска академия по време на разцвет. Омешани с прочути ласкатели, доста от участниците успяваха да си мушнат в джоба по някоя и друга иронична усмивка за после. Други пък и досега разказват за  кьор-софрите като за върхове на творческите си биографии. В навалицата началниците не можеха да скрият простотията си. Тя прилича на кашлицата – нито да я скриеш, нито да я забравиш някъде. Тя е като куче в трамвай – все до стопанина си.
Така или иначе, политици и художници работят на една нива – нивата на човешкото самопознание и усъвършенстване. Едните си служат с думи, с бои, с тонове, а другите – с икономически лостове, отговорни решения, политически ходове. Вечната борба с материала прави артистите непоправими перфекционисти, вечно наежени срещу всякакви компромиси. А същност на политическия талант е способността за компромиси. Компромисите са гвоздеи на демокрацията.