ДЕМОКРАЦИЯТА
Тя не е от новите думи, които се появиха след краха на социализма, като имидж, балотаж  консенсус и пр. Родена е в древността, но годините й не личат, а и тя не претендира за мраморното съвършенство на древен паметник. Тя е жива, гореща идея за свободен и справедлив живот за всички хора. Много пъти през вековете, без кой знае какви пълномощия, финанси, оръжия, а и без колебание, тя е заставала против насилието и демагогията, срещу всякакви злоупотреби с властта.  Побеждавала е, но и много е патила. Затова хората й вярват.
Първо може би се е появила заедно с думите на някой самотен философ, после е изплющяла като знаме над  шепа смелчаци и от тогава е тръгнала да помага на хората. Робите са проглеждали за свобода, поданиците са ставали граждани и на всички е показвала, как да се борят за достоен живот.
Тя се опира на търпимостта между различията и ползва тяхната енергия не за конфликти и  кървави сблъсъци, а за преговори и усъвършенстване. Вярното й оръжие е истината, изказана без страх. Тя не е магическа формула, универсален ключ за чудеса и фокуси, а изпитани принципи и механизми за диалог и развитие. Осъществява се от партиите, които са отхвърлили употребата на щикове и куршуми и признават за свои оръжия само изборните бюлетини. Тя е градско чедо. Бащин дом и арена на демокрацията е парламентът, където законно избраните  определят репертоара и раздават  ролите.  Демокрацията не е партия, макар да има и Демократическа партия. Неин електорат са хората, които умеят да живеят заедно и по общи планове и с общи сили,  да постигат общи цели. Като камъчета за мозайка те хем тежат на мястото си и драскат с ръбовете си, хем здраво се държат един за друг като частици от неделимо цяло. Нейна гвардия са будните хора, мъжките момчета, които ценят свободния избор, уважават законите и се борят за своята кауза. Чужди са й помпозни паради със строени по конец блокове от единомислящи и демагози в камуфлажни униформи,  както и от рибари – специалисти по мътни води.
Демокрацията е всекидневен делничен спор, непримирима и строго регламентирана препирня между “едните” и “другите”, която изключва всякакъв фалш и енергията, която се излъчва от тия действия, тласка обществото напред. Затова управляващи и опозиция вечно са настръхнали едни срещу други, но  най-добре е, когато спорят, как да постигнат общи признати цели. Понякога демокрацията е широк път, с табели и светофари, друг път е пътека, тясна като острие на бръснач, която единствено стига до истината.Тя боледува , когато народът се умълчи, а властта все по-високо и по-фалшиво почне да се хвали. Демокрацията се цери с повече демокрация.
Няма демокрация на теория. Демокрацията винаги е конкретна, свързана с живи хора, реални отношения и ситуации. Само тогава тя може да решава проблемите и да се развива. Сравняват я с указател по навигация, само че не през екзотични морета, а през океана на човешките страсти и интереси.
Дълъг и труден е пътят на човечеството към демокрация. Историческите спирки по него носят имената на различните форми на управление. Децата учат за монархии /царства и империи/, за републики /бананови, президентски, народни, парламентарни/, за диктатури и тоталитаризъм /червен, кафяв/. Демокрацията била нещо като последна спирка. От нея нататък за сега било само още по-голяма демокрация. Не бива да забравяме обаче, че след слънчева Елада е настъпило мрачното Средновековие!.. Ако е по ред, след царе и феодали, след буржоа и пролетарии иде времето на интелигентните – най-динамичната, талантлива и онеправдана част от обществото. Иде времето на демокрацията.
Платихме скъпа цена за тоталитарния модел на фасадна демокрация. Някои още я бъркат със “слободия”. Абсурдна е представата – всички демократи в една партия, под една команда, а другите, щом не са при нас, значи са против нас…
Навсякъде трябват демократи и навсякъде има демократи. Трудно се стига до тях, ако не знаеш паролата…Едно е да се пишеш демократ, за да си на мода и на власт, друго е, да си демократ по убеждения, а трето и четвърто – да я защищаваш с усилия, рискове и жертви.
Една от най-опасните илюзии на съвременния свят, която дълго и болезнено ще изтръгваме от себе си е, че трудните реформи и маневри към обединено, цивилизовано и демократично общество ще вървят от само себе си, с побутване и с подаяния оттук и оттам, а ние ще се возим гратис, ще чоплим като семки клюки ереси и апокрифи и жално ще се жалим, че бавно пада цената на сиренето.
Човечеството ще оцелее, само обединено и то не около идеологически  омрази, а в името на свободата и демокрацията и със съзнанието за уникалната си мисия  и огромните си   възможности си  в  пустия за сега космос…
На знамето на национално-демократичната революция Левски  написа “Свобода или смърт”. Напрежението и отговорностите на днешния свят са като  тогава. Кои са сегашните хъшове и комити, кои са чорбаджии-изедници и кои чорбаджии-патриоти, каква е разликата между неутрални и рая, кои са фанариоти и ”врази безверни”, всеки сам  решава, като  влезе в тъмната стаичка с бюлетините. На днешното българско знаме историята е написала с големи букви  “Демокрация или робство!”.