КОМУ ПОМАГА ГОСПОД
Като заговорим за банкери-обирджии, за грабители-монополисти, та и за обикновени апаши, в думите ни трепва боязън и страхопочитание някакво. Сякаш не  ни обират пладнешки,  а играят на  „Не се сърди човече,“ за сеир и забава на всички ни.
Не, мили хора, парите им са твоите и моите левчета, събирани да затулят дупките в семейните бюджети, които заприличаха на рибарски мрежи. С тях можехме да купим храна и дрехи на децата си, да си плащаме тока и парното като бели хора, да направим по-достойни старините на родителите си. Но така наречените мутри и финансови кръгове с бели якички и без такива, ни ограбиха. С нашите пари си купуват имоти по чужбина, мерцедеси и цели вестници, пируват с най-хубавите момичета…
А ние лапаме мухите, мили хора, и си броим стотинките за някой свестен вестник, петимни за вярна и люта приказка, от която да ни поолекне и да ги секне ония под лъжичките. Но и от вестниците върви една мътилка – не се разбира, вежди ли изписват или очи вадят.
В съвременния ококорен свят мутрите няма да се задържат на тоя луд ат – капитала. На две магарета плявата не могат да разделят!. Да бяха надлъгали някои чуждестранни мутри, иди, дойди. А те братята си ограбиха! Стрелят се един друг скоропостижно, но това не помага ни на тях, ни на нас…
След престъплението неумолимо крачи възмездието, премерено от Божията ръка. Всичко вижда добрият Старец и на всички помага да им дойде умът в главите. Най-обича тия, дето мъжки се борят за достойно място под слънцето. А ние си чакаме реда като в харем…
Докато законната част от националните пари не се върнат на своето изконно място – между хората – демокрацията ни ще накуцва и ще прилича на някогашния призрак – социализма. Много се говори за него, но никой не го  видя.
Яловите експерименти отминават. Зависи от всички ни какво ще доиде на тяхно място.
Юли 2000 г.