ПО ОСТРИЕТО НА БРЪСНАЧА
Толкова пъти се опитваме да се сдобием с истинска свобода, за да постигнем и истинските си възможности и все не успяваме. А  сякаш пътят нататък не е далеч. Даже, може би, е някъде в самите нас…
Горчивият опит дълго ни е убеждавал, че няма по-скъпо благо от живота. Повярвали сме и от тогава животът на всекиго от нас е на най-високото място в ценностната ни система. Но дали това познание, превърнало се в  инстинкт за съхранение и оцеляване не ни е направил свои роби, “омекнали сме” и вече не ставаме за трудни походи и за славни победи.?!.
Винаги и с всички ли е ставало така? Имало породи скакалци, които по зова на неведоми сили тръгвали на някъде и  огромните им рояци преодолявали всякакви препятствия  /вода, огън/, по “мостове” от телата на “доброволци”,  жертващи се за общото им бъдеще, определено от майката- природа и от съдбата. И съвременните терористи демонстрират ужасяващо пренебрежение към човешкия живот. След толкова други, червени, кафяви и какви ли не примери  и те се опитват, да станат господари на света и, разбира се, великите завоевания на цивилизацията и на хуманизма им пречат. С терор и паника искат да парализират паметта и волята на хора и на цели народи, по-слабите екземпляри да изостанат във вечната надпревара и да станат лесна плячка. Използват  исляма, за да възпитават фанатици, готови да загинат заедно с колкото се може повече невинни жертви, в името на бъдещото световно господство. Новата световна война започна на живот и смърт и изглежда ще бъде най-жестоката и коварната от досегашните, защото се води без правила и морал.
Примерите за тия бездуховни камикадзета са чужди на “венеца на творението”, хомо сапиенса, Н.В. Човека на 21-ви век. И съвсем до тях е свещеният девиз на дедите ни “Свобода или смърт!”.Дали е случайно, че толкова различни неща са толкова близо едно до друго?!. Като ядливи и отровни гъби на една и съща поляна и почти неразличими. Едните – украшение на  всяка трапеза, до другите – жестоки убийци. И между тях човекът, разпнат от отговорностите на всяка своя стъпка. Тогава?  Къде е изходът от лабиринта? Има ли решение загадката? Ако  човекът е господар на своя живот, има ли  кауза, която да му дава право, да отнема живота на невинни хора?!…
Ако само за опит можехме да разместим местата в листата на ценностите и на по-предно място да поставим, примерно, човешкото достойнство, истината, морала, честта, кое да е от тия духовни понятия и стойности, които толкова пъти сме пренебрегвали заради някоя “печалба”. А може би точно те сочат вярната посока и показват точната цена на нещата от живота. Ако можехме  да ги изчистим от закърнялостта им, която ни прави мекушави и ни пречи, да вървим твърдо по житейските пътеки към по-достойно място под слънцето!.. Дали някъде там, до големите  рискове и отговорности не е и началото на истинската свобода? Ако можехме  да повярваме!..
Трудно се променяме ние, хората. Въпрос на съдба, на житейска философия, на морал и вяра, на време… А обществата, които са създали такива личности, такива поколения и цели държави, са оставили  по-дълбоки и по-трайни дири в историята – доказателства, че са живели пълноценно и са били  щастливи.