СИНТЕЗА
                                                                                   Това, което не ни погуби, ни калява.
                                                                                                                                   Ницше
Така Хегел нарича третата степен от развитието – теза, антитеза, синтеза. Тя, разбира се, не се примирява с участта си на последна спирка и веднага продължава нататък като теза или антитеза  в следващата тройна брънка от гъстата плетка на движението напред. Синтезата е естествена и универсална цел на всяко търсене и усилие към  завършеност и усъвършенстване, за качествен скок в природата, в човешкия свят, в изкуството.
Уви, краткостта на човешкия живот  не позволява да се обозре издигнатата през вековете огромна планина от човешки знания. До скоро считаните за необятни човешки  възможности като че стигнаха трудно преодолими препятствия. Ние – господарите на света – ограничени в трагично късите рамки на своя живот не можем да прегледаме само отгоре-отгоре  заглавията в една единствена научна област, камо ли нормално да усвоим, да приложим и доразвием  това,  което знаем.
Как ще продължим напред? Сякаш се загубихме в лабиринта, който сами изградихме. Книгата – тоя най скъпоценен съсъд, съхранявал с царствено достолепие през вековете човешкия опит и знания, мъдростта и красотата на живота, се задъха. Притекоха се телевизия, компютри, интернет, поеха част от грижите за лавинообразно  увеличаващите се знания и осуетиха информационния инсулт. Но причините и проблемите  останаха. И то съвсем не на безопасно, “академично” растояние от нашето всекидневие, нито се   изчерпват с количеството байтове и тяхното съхранение.
Различията между обществените върхове и низини, между цивилизовани и  първобитни, между бедни и богати, образовани и неграмотни и т. н. се увеличават и  интересите им все по-често се разминават като съвсем чужди  и враждебни едни на други. Кървавите сблъсъци по света се увеличават. Медиите ги предават на живо, а камерите все по-често улавят в едри планове трупове, разкъсани човешки тела и ужасени човешки очи. Както не можем  да преодолеем космическите мащаби и растояния, така не можем да прескочим пукнатините и пространствата между нас,хората и те стават все по дълбоки като фиорди.
Примерите за нашето безсилие са много и всичките са настръхнали от взаимно изключващи се противоречия, интереси, закони, морални изисквания, проблеми и въпроси, тези и антитези. И всичките безкомпромисно  се стремят към своите отговори и решения, бързат към своите синтези. Навярно развитието продължава, но някак встрани, почти без нас, може би на автопилот, монтиран от същества, по-мъдри  от нас…
Така или иначе нашият свят става все по-опасно място, а ние не можем да попречим. Ние - потомците на свирепи конкистадори, смели пионери и откриватели не можем да овладеем  стратегическите коти, които контролират тия територии!  Все по-ясно става, че са ни необходими по-мощни източници на интелектуална енергия, или поне, на първо време, на воля за по-разумно изразходване на потенциала, с който разполагаме.
Едновременно с тия невесели констатации учените установиха, че в главите на всекиго от нас – шесте милиарда жители на земята, независимо от цвета на кожата им, от възраст, пол, образование, религия и т.н., има запас от милиарди мозъчни клетки, които се раждат и умират заедно с всеки от нас,  неизползвани,  и така тоя огромен потенциал остава загубен завинаги. С право се чувстваме виновни и гузни пред природата, която проявява толкова щедрост и разточителство към своя свиден отрок – разумния човек – а той, т.е. ние, разглезени от грижите, забравяме, че всичко се постига със страдания и борба и се въртим на едно място като куче подир опашката си.
Въпросът  вече е не дали е така, а как да разгадаем тайната. Това ни кара с други очи да се оглеждаме около себе си и в самите себе си и някои току се скупчиха около древната легенда за библейския Кивот – пазител на извечни тайни за човешкото битие. Ами ако в Кивота е   ключът за нашите мозъчни клетки! И  ако  с тяхната помощ  можем да станем пълноценна космическа цивилизация, осъзнала своите права и отговорности в пустия за сега космос!?.
Каква божествена простота и съвършенство излъчва  скривалището! Не в дълбоки пещери, не  по каменни скрижали, не в книги и компютри, които могат да се загубят, да се фалшифицират и  откраднат. / Такива версии вече гледаме по екраните./, а в главите на всекиго от нас. С единствено условие – да разгадаем собствения си код и да бъдем заедно!..
И така, как? Историята помни, че след бедствия, войни, страдания следват периоди на успокоение, на възход и разцвет на творческите сили на човечеството, на синтеза.
Увеличаващите се екстрасенси, пророци, гадатели, лечители и всякакви други съвременни алхимици обясняват, че необикновените им способности, се проявявали след преживяни  катастрофи, травми, болести и страдания. Потресът от тях сякаш отприщвал непознати до тогава сили и възможности, които им помагали да преодолеят травмите и стреса, да възстановят равновесието и целостта на личността им и после оставали  и продължавали да помагат и да вършат “чудеса”.
И учените вече пресмятат рисковете и точно как апокалиптичният страх и шокът от предвидимия край на нашия земен свят могат да активизират резервните мозъчни клетки и с тяхна помощ ще направим крачката по верния път.
       Ако правилно разчитаме посланието на висшите сили, на Съдбата, Природата, Създателя /Или каквото е там горе./, условията, които ние, хората трябва да изпълним са две:  Първо, да разгадаем себе си и второ – да останем всички заедно. Да се обединим и така да се организираме и подредим, че клетките в главите на всекиго от нас, да се свържат по между си и   да сглобят гигантски компютър  Да проработи той и с негова помощ да постигнем пълноценно използване на знанията и опита и всяка частица от тях да превръщаме в мъдрост – енергията на бъдещето.  Не знам, колко прави милиарди клетки по милиарди глави, но сигурно е колкото трябва!..
       И ще се сбъднат древните пророчества за верния път, през стръмното към високото, който минава през самопознание, страдания и изпитания, през борба срещу насилието и лъжата – двете ръце на злото – към спасителния отвъден бряг, където   свободата и истината  са повече и  са по-силни...
Познание, страдание, спасение са стръмните стъпала на всяко усилие към завършеност и съвършенство. А всички  сме зрители и участници във любимата игра на боговете, която ние по човешки наричаме любов, зачатие, рождение. Тя е вечна и винаги нова, от първия човек до днес и от атома до космоса.
1О.1О.2ОО5г.                                                    Младен  Димитров