АНКЕТА
Командировали небесен служител от “Кадри” на Земята, да направи анкета за някакво си проучване. Взел си той командировъчните, кочана с бланките за анкетата, преоблякъл се в земни дрехи, метнал се на небесното си возило, та на Земята. Тук-там, тръгнала работата стигнал и до нас. Спрял на един голям градски площад – имало много хора, та помислил, че е празник. Нашенци веднага наобиколили небесното возило – някаква фантазия без врати, зацъкали с език, а анкетьорът – разгеле – извадил кочана с бланките.
Попитал наобиколилите го, кой е най-умният от тях. Ние всички сме равни и еднакво сме умни – рекъл един по-окумуш и всички повторили: Равни сме, равни! Да живее равенството!
Докато анкетьорът  записвал на листа, че тия хора  недооценяват възможностите на човешкия ум, дошъл  кметът. - Какво става тука?  Ами анкета правим и попитах кой е най-умният от вашия град. Кметът погледнал возилото, усмихнал се широко, па рекъл: Че защо не дойде първо при мене? Такива са инструкциите. Ами какви са отговорите? – Кметът огледал строго околните.
Ей, грешка стана – досетил се окумушът – най-умният от нас е кметът. Ето го. Браво! Да живее кмета! Кмета, кмета! – повторило множеството и изръкопляскало. Анкетьорът пак си записал нещо, а кметът го хванал под  ръка: Хайде , дошъл си така, но хич бива ли така да си идеш!.  И го повел на коктейл.  Почнал коктейлът, минали поздравления и тостове, поомесили се гостите, пояли, попили и почнали един по един да се приближават  до анкетьора и да му прощепват: Аз съм най-умният, аз! Но не смея да го кажа пред всички. Големи завистници са, ще ме изядат! Изредили се много хора и всичките   казвали същото, сякаш  са го учили заедно наизуст. Небесният служител пак извадил кочана и напреко на бланката написал: Зелени са още.!..А коктейлът продължил.