ЛАНСКИ  ОРЕХИ
По избори нашето рахитично гражданско общество проявява повишен интерес и трогателно доверие към  така наречените “независими” и “надпартийни” кандидати. Сякаш двете думички, измислени от предизборните щабове, са сигурна гаранция, че тия  кандидати много знаят, още повече могат  и ще бъде голяма и обща загуба, ако не заемат поста, за който кандидатстват. Художествени критици на тия спектакли са политолози, социолози и др., и те “безпристрастни” специалисти, които пък  анализират и ни обясняват гореописаното, но вече от съвсем научна гледна точка. И така с дружни усилия, по системата халваджията за бозаджията и едните лъжат, другите мажат, кандидатът се изчиства от всякакви петна по своето минало, настояще и бъдеще и той почва да  се усмихва широко и обещаващо от тушираните снимки  като съвсем нов, току що излязъл от химическо чистене, изпран с “Ариел” и “Ленор” и очакващ от нас умиление, като към току що окъпано, повито и готово за кърмене бебе.
Тая премерена, енергична и скъпа деятелност дава сериозни предимства на “независимите” кандидати и уж ориентира, а всъщност обърква нашего брата – електората.
В лявата част на националната аудитория, където са отрасли повечето от участниците в тия политически сценки, рискът някой да се усъмни в тяхната компетентност и искреност е минимален.  Някои от тях даже минават за либерали.
От дясната страна на аудиторията, в момента по-бедна и притеснена, ясно се долавя   партийният мирис на “независимите”, а тамошната акустика прави думите им овехтели и кухи като изкълвани от птиците лански орехи.