ПРОСТОТИЯТА
Тя подхожда на човека, колкото на лисицата опашка – уж е за прикритие, а се вижда от всякъде. Това обаче не й пречи да минава за предимство, а някъде – и за привилегия. От нея страдали изоставащите по пътя на цивилизацията, корените й били извънземни, ползвала космически енергии и т.н. Версиите са много, но тя трудно може да се сбърка с нещо друго. Ваксина срещу нея още не е открита и всеки може за изпростее за кратко или за по-дълго време.
Простите хора вървят енергично, но някак отстрани на житейските пътища, отъпкани от толкова поколения и маркирани от историята, от религии, митове, изкуства и т.н. Като Одисеевите другари, минали със запушени уши край сладкогласните сирени, те не разпознават всички цветове на шарения Божи свят. Духовният далтонизъм се отразява и на постоянното им състояние. То се лута между безразличие и ярост, а те постоянно бъркат посоките и  изостават или догонват. Трудно спазват уговорки и условия, още по-трудно поддържат връзки и приятелства, ако те не са пряко свързани с облаги. А човешките отношения все повече изискват взаимност и съобразяване с интересите на всички.
Прилягат им цифри – цени, размери, бройки. Със своята категоричност цифрите, изглежда, им вдъхват самочувствие на майстори в пазарлъка – десертът на търговията. Не вярват, че като взимат, трябва и да дават и все гледат да прекарат някого.
И чувството им за хумор е просто. Всеки може да ги разсмее, ако се спъне, примерно и тупне на земята. Ако го заболи, нашите се кискат до сълзи. Кой прав, кой крив – за тях виновни винаги са другите, затова не употребяват извинения.
Простотията се ползва с търпимост и е широко разпространена по света. За много хора тя е естествена като луничките или заекването. Често използва чужди авторитети, структури, гербове. В речниците, например, се е разположила до простотата – едно от най-благородните човешки качества. Освен това не всеки прост човек е простак. Простакът е нахаканият, тарикатът сред тях. Така или иначе тия, които съзнателно ú се противопоставят са малцина и нещата вървят повече на самотек.
Рано или късно простите хора спират пред оградата около междучовешките културни пространства, с техния благодатен климат, със слънчевите терени, застроени с толкова приказни палати, замъци и кули,  както художниците  рисуват рая. Слушат за тях, а не могат да ги видят, камо ли да ги посетят. Това ги изнервя, чувстват се онеправдани, измамени, стават мнителни и почват да се поддават на магии и да вярват на теории за кардинални промени на света, а политиката бързо ги превръща в пяна, която шуми по плитчините на обществените вълнения. Като постоянни хардлайнери оценяват компромисите като слабост и предателство. Всъщност идеологиите се опитват да омаловажат отговорността на човека пред самия себе си и пред своя творец. А оттук до фанатизма няма и  крачка. Простите хора не се вълнуват от идеите, принципите и морала на държавността. Те оценяват власт, служби, заплати. Енергията им е необезопасена – съвсем обикновени различия те превръщат в опасни конфликти и яростни сблъсъци. Наши-ваши – това е тяхната стихия, а веруюто им: „И най-калпавият от нашите е по-свестен от най-кадърния от вашите“. Колкото по-жално се оплакват от неправди, толкова по-груби и жестоки могат да станат, ако им падне власт. Тоталитарната демагогия превърна простотията в необходима сила, в хегемон и издигна към власт и богатства посредствени некадърници. Естествен политически опонент на простотията е демокрацията.
Всъщност различията и конфликтите не са за омраза и вражди, а за равновесие и развитие. Някои мислят, не без основание, че нищо от човешкия прогрес не е постигнато с единомислие, а простите хора са вечни единомислещи. Ако някой открие ваксина против простотията, ще стане поредният благодетел на човешкия род.
Чисти човешки видове съществуват само в книгите. Истински са милиардите живи хора по земята. Привличането и взаимодействието между тях уравновесява човешкия свят. Като се опитват да се саморазгадаят, хората всъщност добиват представа за могъществото на своя създател.