ДЪЛГАТА ПАМЕТ НА ИСТОРИЯТА
I.
През ноември 1919-та в Париж българският министър-председател Ал. Стамболийски счупва перодръжката, с която току-що е подписал Ньойския мирен договор между Европейските сили и България. Така изразява националния потрес и възмущението си от суровата присъда за участието ни в Първата световна война, потъпкала възрожденския ни идеал за освобождение и обединение на българската нация. Дистанцирал се от виновниците за националната катастрофа – цар Фердинанд, В. Радославов, Ст. Данев, Гешов и др., които не изиграли както трябва раздадените политически карти и завели България до пропастта.
Легендата разказва, че унизителният договор не случайно е подписан в кметството на парижкото предградие Ньой. През 12-ти век владетел на тази област бил граф дьо Ньоай – един от рицарите-кръстоносци, участници в похода на Изток, начело с известния граф Балдуин Фландърски. Крал Балдуин бил пленен, а граф дьо Ньой загинал във войната срещу българския цар Калоян. Ньойският подпис на българския премиер от 20-ти век удовлетворявал честта на френските доблестни графове от 13-ти век.
НАТО покани България в началото на 21-ви век в Прага, където в 1968-ма пратихме войски, да помогнат за смазването на Пражката пролет. Какво ли поиска да ни каже историята, като принуди някои от  нашенските  заклети врагове на НАТО да участват в церемониите по приемането ни в него?!.  

II.
Най-несигурни са държавните  дела, когато тръгнат гладко, почти тоталитарно, към все повече “успехи”. Точно под гладката повърхност се спотайва нашенската липса на гаранции, че още утре, като дотрябват дружни усилия, рискове и жертви (а без тях не се ражда нищо свястно), някои от гарантите няма да натиснат греблата на държавния кораб в обратна посока. И отново да припламне вековния спор за посоката. По Дунава  към Айфеловата кула, или към езерото Байкал.

III.
Толкова свобода на словото, а част от нас не смеят да си признаят, че не желаят демокрация. Разбират я като някакъв символ на лоша сила, емблема на „вражеска идеология“,  която вдига цените, спира изплащането на заплатите, кара ни да избираме калпазани, държи ни в невежество и т.н. и т.н. Ругаят я партизански, иронизират я и я обвиняват във всички смъртни грехове. Тая „интерпретация“ наложиха професионалните манипулатори и лъжци. Те разбират, че единствената алтернатива на омерзителното ни настояще, е  Българската демократична идея. И те  и техните господари не искат да приемат, че демокрацията е съзнание, договорености, процедури за най-справедливо решение на всекидневните проблеми, и че те са в полза на всички.




IV.
Премахнат ли се причините им, и най-острите и непримирими противоречия и конфликти с времето – този велик лечител и помирител – заглъхват. Отстъпват на неизбежните компромиси и необходимостта от взаимна поносимост в името на бъдещето. Дори да е имало жестоки репресии и вековни страдания, омразата е обречена. Животът иначе не би могъл да продължи. Само гражданското общество може да превърне различията в постоянен източник на енергия, за преговори и демократичното развитие. В тоя кръговрат и човешките страдания намират своето оправдание