ФЕЙЛЕТОН ЗА ФЕЙЛЕТОНА *
Вървя си в пролетния ден, поотмалял от слънцето и си мисля за нещо. То какво ли може да си мисли селски учител напролет, ако не за априлската ваканция и за близкия край на учебната година, но все пак…
Мисля си за сегашната „Програма по български език и литература за техникумите, издадена от Министерството на народната просвета 1965 г.“ На страница 33, в задължителните писмени упражнения за третите курсове пише: „Дават се знания за изработване на фейлетон“. Ей за това „изработване“ си мисля и си представям, как ще стана, примерно, на някое априлско съвещания и ще кажа: Навремето сме изработвали хурки и окачалки в часовете по ръчна работа. Сега учениците изработват на стругове и станове сума неща. Но фейлетоните не се изработват! Фейлетоните се късат от сърцето, за тях се е плащало с топла кръв. Нали учим за Ботев и Алеко! Пък и сега, нали все трябва да имат някого зад гърба си тия, дето ги пишат по-остри, пиперлии, страстно воюващи, както се казва!…
И не е толкова за едната дума. Не е да не са виждали сбъркани думи учителите. Но че някои отговорни другари така си я представят тая работа фейлетонната: Учителите си научават урока и за 45 минути запознават учениците с „технологията“ на фейлетона. „Отпочва“ самото изработване и след ден-два готовата продукция се събира, амбалира се тематично и се разпраща по съответните редакции… И както е тръгнало, ще трябва да ги учим за изработват и драми, и романи, и антиромани. Щом всичко опира до методика и технология!…
Що да мъчим децата с такава работа, бе колеги? Що да не спят до среднощ деца и родители, да късат нерви, да харчат пари по частни уроци и да стават маниаци! От тия „изработвания“ децата вече нямат време да разберат достатъчно дълбоко, какво е родина и дълг, какво е приятелство, какво е честност и справедливост, какво е смелост и любов към хората! На тия неща да ги научим, заедно с набъбналия учебен материал – то стига. На 15-16 години даже и бъдещи фейлетонисти не трябва да знаят повече.
Та връщам се от училище, слънцето напомня, че иде матура, абитуриентски балове, лято и си мисля, какво бих казал на някое съвещание. Хем си  мисля, хем  знам, че няма да кажа нищо. Къде ти! Ние, учителите само в учителските стаи, край печките говорим такива неща. Иначе си караме точ в точ по програмите. Станахме добре изработени кротки хора!…
*Първият ми печатан текст 1967г.