АКО…
(По Ръдиард Киплинг)

Думите са атомите на това, което наричаме мисъл, човешки дух, или Бог. Като атомите и думите са заредени с огромна енергия. Ако в човешките си лутания и търсене на път, стигнеш до думите и се захванеш да ги опознаваш. Ако се убедиш, че са верни и умеят да пазят това, което събираш, за да го споделиш с другите. Ако за това имаш дарба, умееш да чакаш и не те плашат рисковете. Ако си искрен и най-скъпа винаги ти е истината и при това не се имаш за кой знае какво. Ако дълго вървиш нататък и видиш да рухват зад тебе мостовете за връщане. Ако робски хамалуваш, запрян като каторжник в дълбоките рудници на словото и там изучаваш тънкостите на занаята, като за всеки урок плащаш със себе си. Ако откриеш защо не бива да хитруваш, когато дълбаеш като иманяр към единствените думи и как да преодоляваш изкушенията на евтините трикове – лоши заместители на мъжката стръв за истина. Ако узнаеш по какво се различават истините на думите от истините на живота, колко е опасно да се смесват и защо, все пак, не могат една без друга и останеш верен и на двете. Ако и това остане зад тебе и още можеш да продължиш, ако думите повярват в любовта ти… Тогава те живват и подхващате чудесна игра. Шегуват се и се сърдят, щастливи са от сполуката ти, или са разочаровани като деца от неумението ти. Понякога хукват пред тебе по белия лист, та едва смогваш да ги стигаш. Ако пъргави като искри сами заскачат по местата си в твоя текст и той се провиди през виолетовата мъгла, като полиран от патината на завършеността, вече горделиво дистанциран, почти независим от тебе. Ако и тогава ти остане малко самообладание,  за да проумееш, че думите ти помагат, не само да завършиш текстовете, а и да разбереш и победиш себе си – началото на мъдростта. Ако узнаеш, че когато напишеш, или кажеш вярна мисъл – истина – ти участваш в магия – отключваш първичната сила на думите, на словото и ключът си самият ти. Тогава, ако за миг оставиш сдържаността, може да признаеш, че се чувстваш като докоснал звездите. Някои го наричат вдъхновение, други – добре свършена работа, или награда за издръжливостта. Не става бързо, нито лесно, но заслужава, да се стремиш към него с всички сили.
Ако дълго общуваш с думите по тоя начин, може да станеш перфекционист – признание и риск за всеки майстор. Не си струва, да се огорчаваш, ако на повърхността се виждат само обикновеният работохолизъм, неприятната ти за околните намръщеност и някаква по-благородна, но еднакво опасна  пристрастеност  като всяка наркомания.  

2002г.