ДОЛУ  ПОТУРИТЕ!
Все по-рядко си спомняме за началото на демократичното време. Избледняват спомените за митингите, шествията, демонстрациите – спонтанните и безхитростни форми и декори на ония събития. Заглъхват донесените от вятъра на промените слова и декларации ,  за скандираните, сладки и опасни думи, за целия наивен патос, който разтърси тоталитарния колос, за лудите глави и за лудите надежди, преди крушението им.
       Едни мислят за тогава с  възторг и умиление,  други – със страх и неприязън. А пъргавото време ни дърпа    все по – напред и почнахме да забравяме подробностите, да си ги доизмисляме, а някои и да ги фалшифицират.
        Историята   разследва събитията като Шерлок Холмс. Рови  случки и документи, разговаря с очевидци, проверява улики и алибита. Историята вярва на факти и на документи. Законните заподозрени успяха да забранят достъпа до държавните архиви, където всичко е записано черно на бяло и ние като че се примирихме. А освен нас други свидетели от тогава няма и сега стоим  в неловко мълчание пред внимателните очи на Историята - Холмс.
Случайно оцелели дребни случки – късчета от по-големи събития, съхранили искрени човешки тръпки и вълнения, запазили нещо от аромата на времето, могат да помогнат на  Историята да попълни безпристрастните си протоколи. А и на нас  -  да разберем  по-добре смисъла на събитията.
Следващият текст  е участник в първия митинг на плевенските учители срещу тоталитарната власт на БКП, на 19.1.1990 г. Само един детайл: Докато думите на ораторите ехтяха над площада, късият зимен ден свърши и някой  ”забрави” да включи заплатеното осветление на трибуната. Един колега освети с джобно фенерче листовете, докато ги четяхме.
Същият текст участва и на митинг на СДС в София, на 18.2.1990 г. пред Народния театър. Случи се студено. Ледено течение “метеше” стълбите пред театъра, където беше микрофонът, а хората прииждаха. С един от организаторите – Олег Чулев – докато чакахме реда си, напразно търсехме завет между колоните, треперехме като циганчета и си говорехме за демокрацията.
Които не си падат по спомени за митинги, спокойно могат да прескочат следващата страница. Стойността и е в нейната автентичност и текстът е редактиран, колкото да бъде отпечатан. Ако у някой трепне нещо от тогава, значи не всичко е загубено.


Уважаеми съграждани,
Няма компютър, който да изчисли вредите и загубите за България от тоталитарния режим на Т. Живков. Още повече, че тоталитаризмът, макар и политически труп, съвсем не е ликвидиран! Като огромен бездуховен робот, на когото още не са извадени захранващите батерии, той продължава да върти заплашително рогатата си глава.
Номенклатурчиците още се чудят, как да нарекат бялото черно и като как да докажат, че само те имат правото, да управляват нашата, обрулена от самите тях държава. Това е рядък случай, дори в нашата история за морална и политическа безкрупулност и демагогия. Но ние и светът знаем и помним техните престъпления.
Тоталитаризмът прекъсна връзките на нацията с общочовешката култура. Прекъсна историческите традиции на икономически, обществен и културен живот, изкристализирали още през Възраждането! Тоталитаризмът смени общочовешките критерии с класово-партиен подход. Замени човешката солидарност и честност с верност към партията! Светата истина – с конюнктурното нагаждачество! От тук до концлагера край Ловеч имаше една крачка.
Самозвани  и удостоени идеолози, интерпретатори на концепции, ресорни некадърници и невежи хрантутници “водеха” и обезличаваха народа.
Резултатът от тая бездарна деятелност е, че сме на ръба на икономическа, политическа и духовна катастрофа. Най-трагичната  “шега,” с която можем да разсмеем целия свят е, ако на изборите през юни дадем шанс за управление на БКП!
Все повече хора разбират простата истина, че БКП, както и да се преименува, не може да създаде демократична организация на обществото. Ако можеше – да го е създала. Никой не може да надскочи себе си, нито да излезе от кожата си и да влезе в друга. Това го мечтаят мирчоспасовци, майоргаздовци и техните партийни другари.
Единственият, верен за България път е пътят , който сочи Съюзът на  демократичните сили. Сега СДС е единствената реална гаранция за демократични реформи, нужни на  нашето общество.
Светът е тръгнал да  събува потурите си и вечният Алеков герой – бай Ганьо –   подозрително и със сумтене се оглежда /санким, да не е пак някоя шашма!../ Хем отвързва, хем пак завързва учкура на потурите си.
Долу потурите! Да скъсаме веднъж за винаги учкура на тоталитарната система! Волята ни е, да живеем - ние и децата ни – свободни!
Ние, присъстващите на тоя митинг,  правим своя избор. Затова  се обръщаме към нашите съграждани, които не са на площада. Към тия, които правят дребни сметки за спокойно живуркане и еснафски неутралитет. Високото звание гражданин не се получава от чиновнически гишета и инстанции. То се доказва с убеждения и се отстоява на обществени форуми, като нашия митинг. Гражданска свобода не се подарява, а се извоюва с демократични и решителни действия!
Сега се решават съдбините на България и никой няма право да стои настрана, да бъде “неутрален!
Към категорична победа на 10 юни,  90 година!
45 години стигат! Времето е наше!