ВЕХТИ ТЕОРИИ НА НОВ ГЛАС
Като се върнат от чужбина, нашенци с интелектуална нагласа вместо сувенирчета за близки и познати, носят модерно опаковани стари парчета от една теория. Според нея чужденците отсам и оттатък Атлантика не знаят някои научни и общообразователни истини, които у нас са популярни като таблицата за умножение и следователно ние сме по-образовани и по-интелигентни от тях. Достатъчно е да споменем  Св.Св. Кирил и Методий, Левски и Ботев, Джон Атанасов, певците ни, децата ни – математици и много др.
Сигурно и по чужбина Господ възлага трудните задачи на хора със силен дух. Но на чужденците музеите им са скъпи, а пък езикът им – чужд. Въпреки нашето предимство, обаче, ония хора живеят по-свободно от нас, с повече възможности, сред по-висока организация, култура, чистота и пр. Може би от  професорска разсеяност пропускаме да се запитаме дали пък нашето „превъзходство“ не се вижда само от нашата камбанария, а от тяхната – да е въпрос на елементарна любезност.към гости и клиенти Дали създаването на по-висока организация не обяснява и „вечните“ и болезнени въпроси за образоваността, културата, гениалността и дори за непопулярната у нас добродетел – сдържаност от евтини приказки. Защо не обичаме да си спомняме, колко от хората, с чиито дела сега се кичим, на времето сме недооценявали, предавали сме и сме съдили и прогонвали. Колко лесно, почти като съучастници забравяме, кои как ни лъгаха и продължават да ни лъжат и грабят…
Тая теория – обърнат наопаки комплекс за малоценност – се харчеше много и на ангро, когато малко наши хора пътуваха по чужбина, пускани от още  по-наши хора. Тогава и Тито беше интернационалист, но се опъна на Сталин и не спря, а помогна на сънародниците си да пътуват по целия свят. Така югославяните овреме и без богомилрайновски номера изпревариха с десетилетия страните от соцлагера. А ние укрепвахме границите си с полоси, кльонове и клюси да не би децата ни да прескочат до съседите да опитат европейския живот и да не би пък чужденците да видят как си садим пиперо. Тридесет и пет години се държахме за Тодор Живков като слепци за тояга, та и досега. И комунист да си, колко струваш зависи от здравия разум и от човещината ти.
По чужбина, нашенци,  „въоръжени“ с тая „теория“ са като замаяни – показват мурафети, забогатяват за 24 часа, черпят се и се стрелят…
От ум и от зор сега сме изпратили един милион наши близки да плащат прескъпо липсващите ни истински мерки за нормално общуване и интеграция с Европа и света. Дано не е след дъжд качулка.